Радостина Паньова: За всичко съм благодарна на Бог

Не съм човек, който влиза в някакви роли макар и мислено. Просто искам да бъда това,което съм и сега.

Интервю за в-к „Над 55“

Автор: Иво Ангелов

– Радостина, има ли песен, която след като сте изпяла ви се е случил реално сюжета в нея? – Не, не се откривам в моите песни и може би това е повода да изпея всички песни, които са в моя репертоар. Надявам се да има хора, които се намират в тях.

– Между другото, каква е историята на интересното ви фамилно име? – Фамилията“Паньови“наистина е много рядко срещана. От доста време се каня да разбера нещо повече за това от къде произхождаме. Има все още по-възрастни хора от рода и имам надежда,че в удобен за мен момент ще науча нещо повече.Единственото нещо,което зная е,че рода е много музикален.

– Повече от 10 години на професионална сцена! Какво е нужно, за да се задържиш там, а както е във вашия случай – и да се наложиш и да бъдеш обичан от ценителите на фолклора? – Ще започна отговора на този въпрос от там,че в моя случай аз съм 10 години на професионална сцена като изпълнител на музикална компания Ара мюзик, но като че ли по-трудното беше десетте години преди това,които изкарах в подготовка  (събори,надпявания,малки фестивали)за една ползотворна работа,която ми помогна да стигна до тук и Слава Богу,разбира се,и на хората,които ценят това,което правя аз се държа на повърхността и се радвам на тяхната любов.

– Мерилин Монро е казала, че красотата при жените е като богатството при мъжете, не е задължително, но е хубаво да го има. Вие финансово независима ли сте вече? Или може ли да се печели от фолклор в България? – И да и не.Отново заради читателите и заради всички,които обичат фолклора не искам да се разгръщам в разяснение на финансовата страна,защото може би ще вкарам доста хора в изкушения.

– Защо днес хората все повече крием чувствата си? – Защото е на мода всеки да се затваря в себе си и да не показва какво чувства.

– Кой е най-големият ви страх? – Смъртта.

– А какво ви е нужно, за да се чувствате добре? – Ще се изкажа така, както се изказва и фолклорът: „Блага дума железни врата отваря“.

– Какво на всяка цена искате да запазите? – Добрите взаимоотношения с всички мои близки и неопетнено името си.

– Кой е най-скъпият ви детски спомен? – Не е един споменът от моето детство, а цялото ми детство е безценно за мен.

– Какво може бързо да ви вбеси? – Лъжата и некоректността.

– А кое е нещото, което има силата с лекота да ви разплаче? – Ината.

– Нещото, което моментално може да оправи настроението ви кое е? – Децата ми.

– Чувствате ли се като галеница на Съдбата? – За всичко съм благодарна на Бог.

– Да сте на „ти” с интуицията си? – Трудно е да се каже.

– А суеверна ли сте? – Не. И пожелавам на всички читатели да странят от суеверието,защото това е тежко бреме, носено  от по-голямата част от българите.

– Представете си, че сте в приказка с щастлив край. За да е хепи енда, каква героиня си избирате да бъдете и за кого, какво и защо ще сторите? – Не съм човек, който влиза в някакви роли макар и мислено. Просто искам да бъда това,което съм и сега.

– Пожелайте си нещо? – Здраве.

– Пожелайте, моля ви, и нещо специално на читателите на вестник „Над 55”! – Ще си позволя да пожелая на всички читатели онова,което моят съпруг пожелава много често, а то е :“Във всичко онова,което вършат да имат Бога  пред себе си. “