Дует „Пирин“: Човек без корените си няма бъдеще!

Българската народна музика е уникална, тя може да каже с малко думи много неща и да докосне сърцата на своите слушатели.

duet-pirin-uchastia-site-ara

Интервю за в-к „Топ преса“

  1. Как се роди дует “Пирин”? Кой измисли името – не е ли прекалено смело?

Радостина: Идеята за Дует “Пирин” се роди, когато с Румен започнахме да работим заедно, видяхме че имаме сходни идеи и виждания в музиката. По този начин малко по малко изграждането на дуета ни стана факт. Името на дуета го измислихме впоследствие, въз основа на музикалния жанр, в който изпълняваме песни. В живота човек трябва да има смелост и кураж, за да сбъдне мечтите си!

Румен: Дуетът ни се роди през 2008 година. Всъщност това е годината, в която се запознахме с Радостина. След няколко репетиции видяхме, че нещата се получават и можем да развиваме това, което правим. Образно казано, това бе поставянето на една основа за нашето творческо развитие. Името измислихме по-късно. Искахме да бъде лесно запомнящо се, а също така и да подсказва за музиката, която правим. Любовта ни към македонската песен, страстта  ни към планината и не на последно място обичта ни към пиринския край олицетворяват името Дует “Пирин”. Да, наистина се изисква смелост да носиш това име. Все пак това е името на най-красивата българска планина, на една от фолклорните ни области и на един от най-изявените ни ансамбли. Всичко това говори, че трябва да работим неуморно, за да заслужим и ние честта да носим името Дует “Пирин”!

  1. Как се запознахте двамата?

Радостина: Причина за запознанството ни е отново музиката. През пролетта на 2008 година аз бях на етап от живота си, в който търсех своя път. Тогава моята майка беше публикувала обява във вестник, че търси музикант, с цел да ми напомни за моята страст музиката. На вашите читатели може да им се стори странно, защото сега връзките се създават в социалните мрежи, но при нас беше по-различно. Божа работа, както се казва! Запознахме се с Румен и започнахме да работим заедно. Но в един момент и двамата осъзнахме, че между нас има нещо повече от приятелско и колегиално отношение, имахме чувства един към друг!

Румен: Случаят ни е малко необичаен. Запознахме се по обява във вестник “Певица търси музикант за съвместна работа…”, нещо от този сорт. Майка ми беше видяла обявата и ми каза. В началото не мислех да се обаждам. Стори ми се налудничаво. Не предполагах, че това може да е началото на най-прекрасния етап от живота ми. Е,обадих се и не съжалявам! Беше в началото на 2008 година. Чухме се с Радостина по телефона, срещнахме се и след няколко репетиции нещата тръгнаха. Да си призная, влюбвал съм се и преди това, имал съм и други връзки преди Радостина, но този път осъзнах, че е по- различно! В нея видях сродната си душа. Влюбих се от пръв поглед. Не мислех, че е възможно. Разкрихме чувствата си един към друг два месеца след запознанството ни.

  1. Лесно ли се работи в дует? Какви са предимствата и недостатъците?

Радостина: Дали е лесно или трудно е много относително да се каже. Това се определя от характерите на колегите, от професионализма им, от комуникативността им, от това дали си склонен да пренебрегнеш себе си в името на общото благо и от редица други качества, които човек притежава. Разбира се има предимства и недостатъци, но според мен предимствата са повече от недостатъците.

Румен: И да,и не! Все пак не си сам на сцената! Трябва да се съобразяваш с половинката си във всяко отношение. Като започнем от вокалите, постановката, облеклото, сценичното поведение и т.н. Всичко е по две! С течение на времето за щастие, практиката и сработката дават своите “плодове” и нещата се случват като от само себе си. Това не значи, че не трябва да се влага мисъл. След това идва ред на усъвършенстването. Ние сме “дует” и в живота и мисля, че това ни улеснява много. В повечето случаи имаме еднакви идеи.

  1. И двамата проявявате интерес към народната музика от най-ранна възраст. Какво ви вдъхновява?

Радостина: Да, наистина винаги съм обичала народната музика. Изкуството като цяло е нещото, което ни връща към корените ни. Вдъхновяват ме много и различни неща. Понякога е някоя красива местност, а понякога житейска случка, всеки път е нещо различно, затова не мога да назова нещо конкретно, което винаги да ме вдъхновява.

Румен: Вдъхновението е много интересна и необятна тема. При всеки е различно, вижда се от крайните резултати. Именно това е нещото, което изгражда стила на всеки творец. Всеки черпи необходимата му енергия от различни източници. През годините човек променя начина си на мислене и гледа на нещата от различни ъгли. Вдъхновява ме планината, обожавам я! Вдъхновяват ме срещите с хората и битовизми! Всеки път е различно. Всяко нещо носи своята си енергия и има някакъв живот. Просто трябва да уловиш мига.

  1. Какви песни обичате да пеете? Има ли песен, която никога не бихте изпяли?

Радостина: Обичам да пея песни, които са смислени и имат послание към слушателя. Българската народна музика е уникална, тя може да каже с малко думи много неща и да докосне сърцата на своите слушатели. Не бих изпяла песен, която не ми лежи. Певецът трябва внимателно да подбира репертоара си, само така публиката би го отличила и оценила достойнно.

Румен: Обичам стойностната музика! Трябва да ме “грабне”! Има много песни от различни жанрове, които изпълнявам с удоволствие! Имам си и фаворити, но интересното е, че те се сменят периодично! По принцип, най-много обичам македонските песни, това ми е слабост. С това съм израстнал, това ми е в кръвта! Не си позволявам да пея нещо, което не ми лежи.Разбира се има случаи, когато се налага!

  1. Помните ли първите си стъпки на музикалната сцена? Къде и кога бяха те?

Радостина: Помня ги разбира се, огромното вълнение което изпитах, когато за първи път излязох на сцена пред повече хора, беше доказателство, че мястото ми е именно там. Бях на около 10-годишна възраст, в родния ми град Самоков, учителката ми по музика беше организирала концерт.

Румен: Първата ми по-сериозна изява на сцена беше коледен концерт на школата по акордеон в Самоков. Бил съм на 9-10 години. Там за пръв път свирих и пях пред повече хора. Никога няма да забравя този момент.По някакъв начин това усещане ме завладя.

  1. Срещате ли подкрепа от близките си да се занимавате с изкуство? Максимата „Музикант къща не храни“ не ги ли плаши?

Радостина: Близките ми винаги са ме подкрепяли в моите начинания. Да, наистина тези поговорки предават народната мъдрост и житейски опит на нашите предци, но понякога много се забавлявам на някои български поговорки, защото според мен някои от тях просто не се вписват във времето, в което живеем, други пък ми звучат прекалено песимистично. Явно „близките ми максимата “Музикант къща не храни” не ги плаши.

Румен: Да,близките ни ни подкрепят и дори ни насърчават. А за тази максима, това е работа, като всяка друга. Всеки си прави сметката. Аз от 3-4 години изцяло се занимавам с изкуство. На първо място е Дует “Пирин”, а редом с това правя авторска музика и аранжименти, корепетирам на различни изпълнители, давам и уроци по акордеон, от две години се занимавам и със звукозапис. Не казвам обаче, че е лесно! Като във всяка друга сфера и в изкуство също се усещат кризи и спадове. Има много трудни моменти, но си заслужава. За всичко си трябва постоянство и много труд.

  1. Народната песен радва ли се на почитатели сред младите хора? Има ли завръщане на интереса на младите към фолклора ни?

Радостина: Доста голяма част от младите хора слушат или пък изпълняват българска народна музика. Това е радващ факт, защото един човек без корените си няма бъдеще. Той трябва да надгради въз основа на тях, за да даде на идното поколение посока. Определено има завръщане към фолклора!

Румен: Радващ е фактът, че интересът на младите към фолклора нараства все повече.На наши участия срещаме млади хора, владеещи българските хора до съвършенство. Все по-често ни се случва и хората да пеят заедно с нас. Това подсказва, че народната песен е желана и обичана. Може би кръжоците по народни танци и песни активират по свой начин заинтересоваността на младите към фолклорната музика. По фолклорните фестивали в страната наблюдавам растеж на детските и младежките групи за народни песни и танци. На повечето нивото на познание в областта на народното творчество е завидно високо. Хубаво е подрастващите да се учат на родолюбие и любов към фолклора. Все пак това е една много важна основа за запазване на културното наследство на един народ. Българинът има инстинкт за самосъхранение!

 Издирвате и обработвате песни от Македонския край. На какви нови сте попадали в последно време?

Радостина: Преди извесно време попаднах на една уникална песен, на една доста известна народна певица. Жалко е, че понякога някои красиви песни някак си се подминават, тъй като във всяка песен творецът влага парче от своята душа.

Румен: Често отделяме от времето си, за да се поразровим в съкровищницата на народното творчество. Когато пътуваме някъде или когато посещаваме някой фолклорен фестивал, се срещаме с хора от различни възрасти и винаги научаваме по нещо ново от тези срещи.

Мисля, че е наш дълг да опазим възможно по-голяма част от безценното творчество на нашите предци. Съвсем скоро попаднах на един текст от сборник на братя Миладинови. Тук трябва да вмъкна, че на песните в този сборник няма нотен запис и на практика е невъзможно да разбереш как всъщност са звучали. Въпросният текст ме впечатли много. Два – три дни по-късно, съвсем случайно се заговорихме с една баба от село, близо до границата ни с Република Македония. От дума на дума, от песен на песен и съвсем случайно въпросната жена започна да ми цитира песента от сборника на Миладинови. Направо останах без думи. Веднага я попитах от къде знае тази песен, а жената отговори, че я знае от майка си, която била “Голема песнопойка”. Последва въпрос за мелодията. За жалост жената не можа да пресъздаде с точност песента на майка си, но по- важно е, че схванах идеята и размера на песента. Ето така се е запазило народното творчество през вековете. Истинско предизвикателство е да реновираш такива песни.

  1. Румен композира сам песните ви. Трябва ли да се правят авторски фолклорни песни според вас и как те могат да се налагат?

Радостина: Румен е професионалист и композира всички наши песни. Бих казала, че той чувства и чува музиката по различен начин, просто я носи в себе си. Задължително е да се правят авторски песни, според мен това е начинът, за да се остави наследство на децата ни, както е оставено на нас. Щом една песен започне да се запява от народа, било то на празник или пък в делник, то тя някак сама започва да се налага. Но това разбира се става след като е чута самата песен. Тук е моментът да благодарим на целия екип на Ара Мюзик, Фен Фолк ТВ и г-н Виктор Касъмов за това, че чрез тях нашите песни достигат до голяма аудитория.

Румен: Смятам, че и ние, както предците ни, трябва да оставяме песни за идните поколения. Сега е доста по-лесно. Все пак живеем в ерата на информационните технологии. Най-хубавото е, че в телевизионния ни ефир има медии като Фен Фолк ТВ,които позволяват творчеството ни да достигне до доста голяма част от хората.

  1. С авторската песен „Жалба за майка“ участвахте и на фестивала „Пирин Фолк“ Сандански 2016 г. Какво ви донесе това участие?

Радостина: Песента “Жалба за майка” е писана преди години от Румен. Но може би е чакала своето време, за да бъде представена на публиката. “Пирин фолк”-Сандански 2016 беше едно невероятно изживяване за нас, тъй като имахме възможност да покажем част от нашето творчество на голяма аудитория. Участието ни на този форум ни донесе подписване на договор с музикална компания Ара мюзик и шанс за реализирането на бъдещите ни творчески планове.

Румен: “Жалба за майка” е песен, направена по действителен случай. Песента има много сантиментална за мен стойност. Радвам се, че именно от сцената на “Пирин Фолк” Сандански 2016 г. тази песен заживя своя живот и докосна сърцата на много хора. Самото ни участие във фестивала за нас бе една сбъдната мечта. Именно на сцената на “Пирин фолк” ние направихме своя дебют като Дует “Пирин”, а няколко дни след фестивала подписахме договор с музикална компания “Ара Мюзик”. Използвам възможността да благодаря на г-н Виктор Касъмов и екипа му за гласуваното ни доверие.

     12.За какво мечтаете – в личен, в професионален план?

Радостина: В личен план мечтая и си пожелавам да бъдем здрави, да сме все така влюбени и винаги да се подкрепяме един друг. В професионален план работя за мечтите си и вярвам, че трудът ни ще даде резултат!

Румен: В личен план мечтая да бъдем здрави и щастливи, мечтая за повече истински приятели и много хубави моменти. В професионален план мечтая да имаме работа, това, което правим да се харесва на публиката, мечтая за реализация на всичките ни проекти и творчеството ми да остане и да се помни и след мен. Обичам да следвам мечтите си.

 13.Идват коледни и новогодишните празници. Къде са вашите участия тогава?

Радостина: Идват най-любимите ми дни от годината. Обожавам Коледа, защото на този празник сякаш хората са по-усмихнати и щастливи. Получаваме доста покани за участия. И ще рабитим на празника, но за нас това е удоволствие, тъй като обичаме работата си!

Румен: Най-светлите празници! Обичам чувството по време на Коледа!

Ние обикновено по празниците работим, това са рисковете на професията,но пък все някой трябва да се грижи и за настроението!:)

Както всяка Коледа, така и тази година ще работим!

Информация за това,къде са участията ни можете да видите в ефира на Фен Фолк ТВ и на фейсбук страницата ни Duet Pirin/Дует Пирин!

Share:
2022 © Всички права запазени - Ara Music

Проект: Проект № BG16RFOP002-2.089-3618 по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020, процедура BG16RFOP002-2.089 „Подкрепа за малки предприятия с оборот над 500 000 лв. за преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID-19“.

Главна цел: Осигуряването на оперативен капитал за българските малки предприятия, реализирали оборот над 500 000 лв. за 2019 г., за справяне с последиците от пандемията COVID-19.

Бенефициент: АРА МЮЗИК ООД

Обща стойност: 50 000 лева от които 42 000 лева европейско и 7 500 лева национално съфинансиране


Начало: 21.03.2022 г.

Край: 21.06.2022 г.