Ива Давидова: Закърмете децата си с български фолклор

Израснала съм в едно прекрасно сплотено и духовно семейство, с прекрасна майка и баща и много готин брат.

Интервю за сп. „9 месеца“

1. Ива, каква беше като дете?
Като всяко дете съм била много любознателна и вечно изучаваща новото. Спомням си, че все бях в търсене на „нещо интересно” по шкафовете вкъщи и дамската чанта на майка ми. Особен интерес ми представляваше несесера й с гримовете и дамските принадлежности, а до ден днешен с майка се шегуваме, че не е имала нормално червило на младини заради мен. Все й изваждах червилата, гримирах се, но и също толкова често забравях къде съм ги оставила или „скрила”. Обичах, когато татко ми, лека му пръст, се прибираше от работа винаги да го питам какво ми е купил. Най-честия въпрос беше „Тате, купи ли ми бобони, ще ти изпея песничка”…И разбира се непрестанните ми концерти вкъщи с дезодорант в ръка за микрофон и токчетата на мама.
2. Коя беше любимата ти храна?
Обожавах сухи пасти като дете и можех да изям с килограми от тях. Тъй като изобщо не е здравословно майка често ми забраняваше да ям такива тестени неща и то в промишлени количества. Тя винаги се е старала да се храня здравословно, но не винаги успяваше. Сигурно на татко му е било много мъчно, че ми е забранено да ям сухи пасти и затова един ден ми донесе тайно и бързахме да ги изям, за да не види мама.
3. На какво играехте с приятелите ти?
Обичахме да играем пред блока на жмичка, дама, карахме колела, гонехме се. Моето детство е доста цветно, защото освен детските игри още от малка съм работила така да се каже и за музикалната ми кариера, затова и детството ми пред блока с детските игри беше доста кратко. Започнах много рано да ходя на пиано и солфеж, музиката ми беше най-голямата любов и тогава. И последва първата изява на сцена, та така до днес след вече почти 15-годишна музикална история на сцената.
4. Наказваха ли те?
Никога не са ме наказвали, защото не е имало тежко провинение от моя страна. Поскарвали са ми се като съм разхвърляла например играчки като по-малка или че стаята ми е като след бомбен атентат в тинейджърските години. Никога няма да забравя един доста забавен случай, когато бях на около 10 години. Бях разхвърляла целия коридор вкъщи с флумастери и моливи, защото си „творях нещо” . Когато татко се прибра ме предупреди незабавно да си прибирам нещата, че не може да се ходи заради мен, а аз си седях на ушите. Докато не ме заплаши, че ще ми ги изхвърли през прозореца и уж отиде да го прави, аз толкова се притесних, че ще загубя безценните си флумастери, затичах се в коридора и така паднах на нос, че след това даже ми се губят спомени. Спомням си единствено, че татко много се притесни и спешно ме закараха на доктор, но нямаше тежки поражения.
5. Семейството ти?
Израснала съм в едно прекрасно сплотено и духовно семейство, с прекрасна майка и баща и много готин брат. С него сме родени на една дата в един месец, но през десет години, тоест на 10 декември и двамата. Рядко в семейства се получава така, но ето че при нас се е случило и често сме се шегували с татко, че има точен мерник. За съжаление татко си отиде млад на 60 години в съня си, здрав и прав без никакви заболявания. Беше най-добрият и най-благият човек, когото познавам, безкрайно много се обичахме и имахме много силна духовна връзка, само с поглед се разчитахме. С майка бяха 37 години заедно преди смъртта да ги раздели. А майка е една страхотна майка на първо място и приятел, който винаги е бил до мен във всичко, което изживявам. Дала ми е добро възпитание, винаги много е държала на образованието ми и винаги ме е подкрепяла. И до ден днешен много ми помага в избора на нови песни, има страхотен нюх.
6. За какво мечтаеше като дете?
Мечтаех единствено и само да стана певица. Никога не съм си и представяла да съм друго. Все едно съм знаела или съм усещала, че животът ми ще бъде белязан от музиката и то още повече с професионалната сцена. Мечтаех за много хора, които ме обичат и харесват песните ми.Изглежда мечтите се сбъдват…
7. Кога беше първата ти поява на сцена?
На 7-годишна възраст за пръв път се качих на сцена в Арт салона на Двореца на културата гр. Перник. Никога няма да забравя този момент, защото когато хванах за пръв път микрофон ужасно много ми тежеше, а и треперех цялата.
8. Как се появи любовта ти към фолклорната музика?
Още от ранна детска възраст вкъщи се слушаше много фолклорна музика, а също се и пееше, така че спокойно мога да кажа, че съм закърмена с българската народна песен. В семейството ми няма професионални певци или музиканти, но всички много обичат музиката. От дете ми бяха интересни народните песни и народните носии и нямах обяснение за това, но явно към настоящия момент всичко си има обяснение.
9. Как разви своя талант?
На първо място за това помогнаха родителите ми и безрезервната им подкрепа към моя талант и желанието да се развивам. Никога не са ме спирали за нищо, свързано с музиката, може би защото са и усещали колко е силна любовта ми към това изкуство. Баща ми ме отведе на 14-годишна възраст в някогашното студио Веселина, откъдето тръгна и професионалната ми кариера. Там се срещнах с талантливия композитор Калоян Бакалов, с който до ден днешен работя. Смело мога да кажа, че той ме е изградил като певица за звукоизвличане и изобщо музикално мислене. От дълги години работя с Ара мюзик, музикалната компания на която дължа завършеното име Ива Давидова с най-важните щрихи за един изпълнител. Зад един изпълнител стои голям екип, като всеки в него е дал много труд и усилия за кариерата на певеца. Благодаря на целия екип, с който работя, за грижите от сърце. А от 3 години се радвам и на подкрепата на националната фолклорна телевизия Фен Фолк ТВ.
10. Какво ти дава музиката?
Музиката е най-голямата ми любов и най-голямата ми опора в най-трудните моменти от живота ми. Много тежко преживях загубата на баща ми и смело мога да кажа, че песните ме върнаха към желанието за живот и да творя. Музиката и по-специално нашата фолклорна музика е една магия и всеки, докоснал се до нея, знае това.
11. Коя е любимата ти фолклорна област? Защо?
Харесват ми всички фолклорни области и честно казано не мога да определя любимата ми. Харесвам областите, чиито песни изпълнявам, а именно основно македонската фолклорна област, тракийската и шопската. Северняшки песни също изпълнявам, но основно, когато имам концерти в Северна България, тъй като този район е особено специфичен. С народните песни също не мога да определя коя ми е любима, защото във всяка има много специална емоция. Една от любимите ми песни е „Зайди, зайди, ясно слънце” и „Свети Георги”.
12. Вярваш ли в любовта от пръв поглед?
Вярвам  Но най вече вярвам в последната любов. Не първата, не голямата, не истинската, а последната любов.
13. Случвало ли ти се е да се влюбиш от пръв поглед?
Случвало ми се е да се влюбя от втори поглед, защото тогава разбирам, че съм се влюбила от първи Тоест изобщо не съм осъзнавала защо толкова ми харесва човека отсреща и при повторно виждане вече ми е ставало ясно какво чувствам.
14. Какъв трябва да бъде мъжът до теб?
Най-важното за мъжа до мен е взаимно да се обичаме. Трябва да бъде уравновесен, да ме подкрепя и най-вече да разбира професията ми. Честите пътувания из цяла България, късното прибиране вкъщи заради късен концерт и голямото мъжко внимание трудно се нравят на мъжете до певиците. Много силен мъж може да издържи на това напрежение. Но и мъж с тежест и на място.
15. Усмивката е неразделна част от твоя образ. На какво се дължи тя?
Бих казала, че е по наследство от баща ми, защото той беше много ведър и усмихнат човек и всички го обичаха. Често ми се е случвало дори, когато ми е най-тежко или напрегнато да се усмихвам. Явно моята усмивка е и моят щит срещу всички препятствия и лошотии. Както гласи една китайска поговорка „Никой не хвърля стрела по усмихнато лице”.
16. Какво ще пожелаеш на читателите на списание „9 месеца”?
За да държите в ръцете си това прекрасно списание или сте в очакване на най-щастливия момент от живота си или вече сте го изживяли и държите малкото си новородено щастие в ръце. За това ви пожелавам най вече здраве, любов и грижа от половинките ви, много подкрепа и много сили в отглеждането на прекрасните ви деца. И ги закърмете и възпитайте с българската народна музика!

Share:
2022 © Всички права запазени - Ara Music

Проект: Проект № BG16RFOP002-2.089-3618 по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020, процедура BG16RFOP002-2.089 „Подкрепа за малки предприятия с оборот над 500 000 лв. за преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID-19“.

Главна цел: Осигуряването на оперативен капитал за българските малки предприятия, реализирали оборот над 500 000 лв. за 2019 г., за справяне с последиците от пандемията COVID-19.

Бенефициент: АРА МЮЗИК ООД

Обща стойност: 50 000 лева от които 42 000 лева европейско и 7 500 лева национално съфинансиране


Начало: 21.03.2022 г.

Край: 21.06.2022 г.